Пластмасата
Ето това е "любимият" ни материал. Това е може би най-неприятелски настоеният към природата материал.
И въпреки, че за други суровини, споменати по-горе разделното събиране е добър отговор, въпросът с пластмасата стои малко по-различно.
Преди да стигнем до това обаче – ето някои факти: 8% от бързо намаляващите световни петролни залежи се използват за производството на пластмаса – 4% са нужни за суровина и още 4% за енергия. В процеса на производство се употребява и много вода. Най-лошото е, че покрай пластмасата си създаваме огромни количества боклук, токсини и тонове въглеродни емисии. Изхвърлена на боклука, пластмасата се разгражда за около 500 години, като през това време замърсява почвата, водата и изобщо всичко.
В световен мащаб се произвеждат сто милиона тона пластмаса годишно.
Още по-"впечатляващи" са цифрите за найлоновите торбички. Може би ще ви е интересно да научите, че за една година в света се използват над 1,2 трилиона найлонови торбички (нали ви е ясно за какво количество става дума - 1,2 с 18 нули отзад). Това означава средно по 300 бройки на възрастен човек, или 1 милион за 1 минута. Изчислено е, че средно една торбичка се използва горе-долу 12 минути преди да бъде изхвърлена. А нали си спомняте - за да се разгради на сметището са нужни 500 години...
Няма съмнение, че и в случая процесът на рециклиране спестява както суровина, така и енергия. При производството на една найлонова торбичка от рециклирана пластмаса например, се спестяват две трети от енергията и 90% от водата. Въглеродните емисии пък намаляват два и половина пъти. Всеки пластмасов продукт, подходящ за рециклиране, носи знак, на който с номер и съкращение е означен типът пластмаса – PET за полиетилен, PVC за поливинил хлорид, PP за полипропилен, PS за полистерин и други.
Въпреки това, големи количества пластмаса се рециклират единствено като част от производствения процес. Тогава се претопяват полимери, които не са усвоени в производството. Това е честа практика в много предприятия. Проблемите се появяват при рециклирането на пластмаса от домакинството. На първо място разделното й събиране е икономически неизгодно поради факта, че пластмасата е лек материал. За да има изгода, са нужни големи количества и обем, а те се събират трудно. В същото време търсенето на рециклирана пластмаса е ниско и това прави стимула още по-малък. Самият процес на рециклиране също е проблематичен. Преди претопяването, суровината трябва да бъде сортирана според вида и цвета на полимера. Този процес е трудоемък и малко предприятия могат да го изпълнят механично. Не всички видове пластмаса се рециклират лесно. Особено трудно се рециклират полистерините – пластмаса, от която се правят кофичките за кисело мляко. В много случаи предприятията получават и пластмаса от смесен вид, която не може да се идентифицира и рециклира.
Затова знакът за рециклиране върху опаковката е важен за разделното събиране. Но не е достатъчно той просто да присъства. Върху него трябва да е означена цифра и да е изписан с букви типът пластмаса. Само тази добре означена пластмаса ще бъде рециклирана.
Голям е и проблемът с пластмасовите чашки по офисите, но той също може да бъде решен - с подмяната им с керамични. Тук личният пример никак не е излишен.
Има и добри новини – вече се налага ново поколение пластмаса – биоразградимата полилактична киселина, или PLA. Произвежда се от царевица и с нея се снабдяват някои големи търговски вериги като американците Wal-Mart и Wild Oats. Ако PET се рециклира трудно, PLA е просто тор за почвата. В България все още не можем да избираме между двете, но затова пък можем да предпочетем друга суровина пред пластмасата.
1 | 2 | 3 | 4 | част 5 | 6 | 7 | 8
следваща страница: Дъвките |
